Посочили сме следните примери описващи кибертормоза:
Две ученички от 10 клас в престижно училище предприемат кибератака към 29 други момичета от същото училище. Обвинението е свързано с материал, който са публикували на сайта на социалната мрежа My Space, съдържащ лична и клеветническа/опозоряваща информация за техни съученички. Публикацията съдържа информация за сексуалните наклонности и връзки на другите, за злоупотреба с алкохол и психотропни вещества. Едно от потърпевшите момичета дори се оплаква, че заради клеветите в My Space със забележки и неприлични предложения са започнали да се обръщат и напълно непознати момчета и мъже, включително на публични места. Ето цензурирани примери на някои от злонамерените публикации:
„Всички я мислеха за добро момиче. Всъщност тя е кучка и е изключително зла към някои хора.”
„Х предлага сексуални услуги на момчета от училището.”
"Всички казват, че я мразят и че е наистина дразнеща.”
„Най-голямата зубрачка в 9 клас. Всички открито я мразят.”
В повече от 2,500 думи публикацията представя поведението и отношенията на 31 момичета, включително двете авторки.
Престояла е на MySpace поне няколко седмици.
Едната от двете авторки открито се хвали, че е направила живота на своя съученичка ад като е успяла да убеди всички да я намразят.
В коментарите към едно от момичетата, двете агресорки дори я обвиняват в предлагане на сексуални услуги на няколко момчета в един и същи ден.
Самата публикация е отстранена няколко седмици след качването й в My Space, но ефектите върху пострадалите момичета се усещат доста по-дълго време.
Повече информация по случая можете да откриете на http://iamnotscared.pixel-online.org/.
Друг пример за отражението на словесната агресия и интернет
насилието в реалния свят е случаят с американската ученичка Аманда Тод –
посегнала на живота си, защото е била обиждана, заплашвана и коментирана във
фейсбук. Тук проявената агресия към нея не е била физическа, а социална,
вербална, но е действала пагубно за крехката психика на подрастващото момиче.
Фактът, че интернет се е превърнал в нещо като глобална медия говори, че той е
най-мощният генератор на информация, но и на клевети. Обижданото момиче
се премества в друг град и ново училище, но лошата й слава, плъзнала във всички
сайтове, я следва неизменно. Накрая девойката, провокирана от чуждата социална
агресия, проявява автоагресия, за да се избави от мъченията и се самоубива.
Друг важен и значим аспект от настоящият доклад са игрите с
насилие и убийства. Създателите на игри започват все повече да залагат на
голяма доза насилие в своите продукти, тъй като забелязват че те се продават по
- добре, от тези в които няма насилие, кръв и убийства. В началото на подобни
игри се поставя надпис с предупреждение, че играта не е подходяща за деца под
определена възраст, като по този начин те се застраховат, че ако в последствие
има случаи на насилие или убийство в реалния живот те не носят отговорност.
Което според мен по никакъв начин не спира дори и най – малките /на възраст
между 4 – 8 години/ да играят на тези игри и дори ги прави по търсени сред тях,
тъй като са предназначени за „големи“, към които те се стремят така или иначе и
им подражават. 
За първи път, по-сериозно, насилието е застъпено в играта
от 1992 година – „Wolfenstein 3d”, където главният герой, американец, с полски
произход, Уилиям Блазковиц, е принуден да убие много нацисти, за да избяга от
немска крепост. Една година след това се появява и „Doom”, разработена отново
от „Atari”. В „Doom“ играещият трябва да спаси човечеството като избива всевъзможни
демони, озовали се на земята преминавайки през портал от Ада. В следващите
години се появяват и игри като “Quake”, “Mortal Kombat”, “Street fighter” ,
“GTA” , “Counter-Strike” , “Manhunt” и много други, в които тази тематика се
доразвива още по-сериозно и детайлно. Пример за влиянието на по-горе цитираната
игра „Doom“ в реалния живот е случаят
от 20 април, 1999 г. в Джеферсън Каунти, Колорадо – САЩ, в училището
„Колумбин”. Учениците Ерик Харис и Диан Клеболд застрелват 12 други
ученици и един учител, като същевременно раняват 24 други човека, като накрая
се самоубиват. Разпространеното мнение не експерти е, че учениците са били
повлияни от играта „Doom” и са имитирали действията в нея. Има и много други
подобни случаи, при които компютърните игри и насилието в тях са сочени като
причина за подобни масови убийства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар