Една от най-изконните
и типични реакции у човека е агресията. Заложена
инстиктивно в него тя възпрепятства
развитието му. Зигмунд Фройд отчита агресията като инстинкт на смърт
насочен „навън”, към разрушение. Агресията представлява регистър на поведения
насочен към нанасяне вреда на другите. Карл Шейвър я определя като „преднамерено действие, насочено към
увреждане на друго лице”. Характерно за агресията е, че тя може да придобива
различни форми и да се поражда по различни причини. Тя може да бъде изразена
както между отделни индивиди така и от
индивида към самия него. Има физическа форма на агресия: блъскане,удряне;
вербална агресия: подмятания, подигравки, унижение, заплахи.
Появата на Интернет и
развитието на дигиталните технологии не само, че не предразполага човечеството
към по-стриктно ограничаване на агресията, а точно обратното-създава нови форми
на агресия. Макар повечето от тях да са предимно виртуални и психологически изразители
съществуват и случаи на физическа употреба на насилие. Все по-често в медиите
се регистрират случай на насилие, агресия, криминални действия и тормоз
породени именно във виртуалното пространство. Често медията може не само да
отразява насилието, но и да бъде
въвлечена в извършването му, чрез излъчването на предавания в които съзнателно
се режисират сценарии на агресия, преобразявайки се от свидетел в съучастник в
ставащото пред камерите реално действие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар